Какво е договор за лицензия на марка

С договор за лицензия на марка притежателят на търговска марка разрешава на друго лице да я използва срещу заплащане. Лицензионен договор може да бъде сключен за всички или за част от стоките и услугите, за които е регистрирана марката. Лицензията може да се отнася за цялата територия, за която марката има действие, или пък само за част от нея.

Пример: Притежаваш търговска марка в ЕС, която е регистрирана за клас 3 (козметика) и клас 25 (облекло). С теб се свързва белгийска фирма опит в продажбата на дрехи и иска да сключите лицензионен договор, за да използва твоята марка срещу заплащане. Договорът може да се сключи само за стоките от клас 25 и само за територията на Белгия.

Форма на договора за лицензия на марка

Договорът за лицензия на търговска марка трябва да бъде сключен в писмена форма. Ако марката е съвместно притежание на няколко собственици, е необходимо писмено съгласие на всеки от тях.

Съдържание на договора за лицензия на марка

Задължително съдържание на договора

Лицензионният договор на марка задължително трябва да съдържа следната информация:

• Данни за лицензодателя и лицензополучателя – име/фирма, ЕГН или ЕИК, адрес;
• Данни за търговската марка – име и регистров номер;
• Срок на договора;
• Подпис на страните.

Тази информация подлежи на вписване в Регистъра на марките. Извън това, договорът може да съдържа и други данни.

Допълнително съдържание на договора

Обикновено в договора се посочва видът на лицензията – изключителна или неизключителна. Ако не е посочено друго, лицензията се счита за неизключителна. 

Всякакви ограничения по отношение на територията или стоките и услугите, за които собственикът разрешава ползване на марката, трябва да се посочат изрично.

Договорът съдържа и уговорка относно възнаграждението за ползването на марката.  То обаче не е сред елементите, които се вписват в Регистъра на марките. Възнаграждението за използването на марката може да бъде уговорено по различни начини:

• фиксирана сума;
• процент от реализираните от лицензополучателя приходи от продажбата на стоки/услуги, обозначени с търговската марка;
• годишна вноска и др.

Видове лицензия на марка

Лицензията на марка може да бъде изключителна и неизключителна.

Изключителна лицензия

Когато лицензодателят предоставя изключителна лицензия, той няма право да преотстъпва същите права на други лица по време на действие на договора. Собственикът на марката ще може да я използва в своята дейност, но само ако изрично си е запазил това право. Лицензополучателят на изключителна лицензия от своя страна може да преостъпва ползването на марката с договор за сублицензия.

Неизключителна лицензия 

Притежателят на марката си запазва правото както сам да я използва, така и да предоставя лицензии на други заинтересовани страни.

Вписване на договора за лицензия на марка

Договорът за лицензия на търговска марка трябва да бъде вписан в Държавния регистър на марките към Патентно ведомство. Искането може да бъде подадено както от лицензодателя (собственикът на марката), така и от лицензополучателя. 

Обикновено в Регистъра се вписва само извлечение на договора, което съдържа задължителната информация, посочена по-горе. Всякакви конфиденциални договорки между страните, като например цената на договора, могат да бъдат обект на отделен договор. Те не подлежат на вписване и не са публични. 

Важно е, че вписването на договора за лицензия на марка има значение за противопоставимост.  Договорът за лицензия има действие по отношение на трети лица от датата на вписването му в Държавния регистър на марките. 

Държавни такси за вписване на договор за лицензия на марка

За вписване на лицензионния договор в Държавния регистър на марките се заплаща такса в размер на 60 лева. Когато лицензополучателите са повече от един, за всеки от тях се дължи отделна такса.